За Леонардо, Фибоначи, движението на цените и... предсказавне на бъдещето?

Колко от вас ще се съгласят с това, че големината на предстоящото движение е предопределена още в досегашното? Колкото по-скоро осъзнаете, че това е така, толкова по-успешна ще бъде вашата търговия.

Още преди хиляди години, хората са осъзнали връзката между причина и следствие. В последствие тази връзка заема ключова позиция в израстването на логическото ни мислене и допринася за все по-доброто разбиране на структурата на всичко което ни заобикаля. Именно благодарение на това вече осъзнаваме, че всяка една „случайност” е следствие на все още неоткрита причина. Въпреки че причина и следствие са разделени от единицата време, стуктората им се разглежда като едно цяло. Точно заради това следствието което го допълва, никога не може да противоричи на причината. Неразбирайки това много хора окачествяват голям брой събития като съдба. Разбира се това е временен „полезен” ход на съзнанието, целящо освобождаване от напрежението, чрез прехвърлянето на вина. Но рано или късно мозъкът открива силата на логиката и все повече случайности приписани на съдбата се приемат като следствие.

Доказателство за това че всяко едно събитие е вече предопределено, може да се намери навсякъде около нас. Структората на растения, животни, хора, планети, галактики, музика и всичко за което може да се сетите, е базирана  на трите основни времена – минало, настояще, бъдеще. Не знам досега някой да е разглеждал зависимоста между структура и време, но ако успея да изразя достатъчно добре връзката между двете закономерности които предстои да опиша, може би ще ви дам добър повод за размисъл върху тази зависимост. Или по-точно, как времето може да бъде „ДНК” на структурата.

Преди повече от 2000 години древногръцкият математик Евклит в гнигата си Елементи за пръв път извежда една пропорция. В последствие Леонардо да Винчи я нарича – Златно сечение като пропорция за „идеалното човешко тяло”. Може да се срещне още като Златен коефициент, Божествена пропорция, Златна пропорция.

Златното сечение е не само математическо понятие, а символ за красота, хармония и съвършенство. Среща се навсякъде – в природата, изкуството, науката които са пряко зависими от него. Най-просто казано Златното сечение разделя едно цяло на две части с пропорции приблизително 0,618 и 0,382.

(A+B)/A=A/B

Фиг. 36

Много хора запознали се със златното сечение сигурно са си задавали въпроса: Защо точно тази пропорция? До скоро моят личен отговор беше: Защото Бог така е решил. Но в момента в който започнах да оформям тази статия стигнах до извода че факторът време е причината тази пропорция да е точно такава. По-конкретно приблизително 0,6180339887.......

По-късно ще разберете защо.

От тази пропорция са изведени геомеричните фигури злаен правоъгълник и златна спирала. Начина за построяване на златен правоъгълник е показан на фиг. 37. Единственото което трябва да направите, е да спуснете права от произволен ъгъл на даден квадрат до средата на срещуположната на този ъгъл страна.В случая точка Е. След което завъртате тази права както е показано на фиг. 37 и получавате удължената страна AB на правоъгълника ABCD

Фиг. 37

Правоъгълник със свойството:

a/b = b/(a - b)

се нарича златен правоъгълник,

Ако се вгледате внимателно във фиг. 37, ще забележите, че всеки златен правоъгълник се състои от квадрат и още един по-малък златен правоъгълник. Той от своя страна може да се раздели на нов квадрат и по-малък златен правоъгълник и така до безкрай както е показано на фиг. 38. На базата на тази фрагментност може да се построи Златната спирала.

Фиг. 38

Златна спирала се образува, при вписване на четвърт окръжност във всеки квадрат, получен при безкрайното разделяне на златен правоъгълник в поредица от все по-малки златни правоъгълници.

Ето и примери, които доказват значимостта на Златното сечение в заобикалящия ни свят.

Немският професор Цайзинг в средата на XVIII-ти век извършил гигантска работа, измервайки повече от 2000 тела . Той установява, че златното сечение е в основата на цялата морфология, включително и на строежа на човешкото тяло.

През 1202г италианският математик Леонардо Фибоначи публикува една редица от числа. За нея той научава по време на пътешествията си в тогавашния Изток. По-късно заради това че той я популяризира тя е наречена на негово име. Самата редица е:

1,1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55...

Характерното за тази редица от числа е, че всяко поредно се получава, като се съберат предходните две. На пръв поглед нищо особено. Просто и логично. Но за да разберем значимоста на тази поредица, нека да я погледнем по-задълбочено. За да улесним това ще номерираме числата. Естествено редицата е безкрайна но и първите петнадесет ни стигат за да разгледаме някои закономерности.

1 - 1

2 - 1

3 - 2

4 - 3

5 - 5

6 - 8

7 - 13

8 - 21

9 - 34

10 - 55

11 - 89

12 - 144

13 - 233

14 - 377

15 - 610

Сега ще разделим всяко едно число от тази редица на следващото и ще анализираме резултата.

1 : 1 = 1

1 : 2 = 0,5

2 : 3 = 0,666666.......

3 : 5 = 0,6

5 : 8 = 0,625

8 : 13 = 0,615384615.....

13 : 21 = 0,61904761....

21 : 34 = 0,6176470588...

34 : 55 = 0,618181818181818....

55 : 89 = 0,6179775280...

89 : 144 = 0,61805555555...

144 : 233 = 0,6180257510...

233 : 377 = 0,61837135278...

377 : 610 = 0,61803278688...

Първото което ни прави впечатление е, че когато разделяме дадено число на следващото от редицата получаваме приблизително 0,618. „Изключение” правят само първите няколко числа. Но всъщност ако се вгледате внимателно това „изключение” се превръща във втората закономерност която можем да забележим. Със всяко по-голямо число което разделяме на следващото резултата е все по-близко до 0,6180339887....... . В безкрайноста той ще съвпадне със златното сечение. Ако се загледате още по-задълбочено ще забележите че всеки пореден резултат се явява като малко по-голям последван от малко по-малък спрямо златното сечение.

Тази закономерност Друнвало Мелхиседек нарича „Животът търси златното сечение.”

Ето как изглежда това търсене:

1 : 1 = 1 Над 0,6180339887...

1 : 2 = 0,5 Под 0,6180339887....

2 : 3 = 0,666666....... Над 0,6180339887...

3 : 5 = 0,6 Под 0,6180339887....

5 : 8 = 0,625 Над 0,6180339887...

8 : 13 = 0,615384615..... Под 0,6180339887....

13 : 21 = 0,61904761.... Над 0,6180339887...

21 : 34 = 0,6176470588... Под 0,6180339887....

34 : 55 = 0,618181818181818.... Над 0,6180339887...

55 : 89 = 0,6179775280... Под 0,6180339887....

89 : 144 = 0,61805555555... Над 0,6180339887...

144 : 233 = 0,6180257510... Под 0,6180339887....

233 : 377 = 0,61837135278... Над 0,6180339887...

377 : 610 = 0,61803278688... Под 0,6180339887....

Или изразено чрез графика

Между другото Друнвало Мелхиседек е един от първите които свързват зависимоста между време и структора. Това той прави , чрез връзката на начина по който се развиват много растения в зависимост от числата на Фибоначи и го представя по следният начин:

Растенията използват редицата на Фибоначи за да бъде ясно как ще се развие всеки един етап от тяхното развитие. Растението се връща към това, което току-що е направило, утвърждава се там, където е сега, и тогава знае къде ще отиде. То прибавя броя на листата, които току-що са се разлистили, към броя на преди това разлистилите се листа, за да разбере колко точно листа ще трябва отново да разлисти.

Именно този подход на обяснение значимоста на числата на Фибоначи, бе основната причина да разгледам тези закономерности в една по-обща картина и да се опитам да свържа трите основни компонента в едно цяло

- Златното сечение – видимият резултат присъстващ във всичко което ни заобикаля

- Числата на Фибоначи – „скулпторът” на този видим резултат

- Минало, настояще, бъдеще – матрицата по която работи този „скулптор”

Простият алгоритъм в редицата на Фибоначи не представлява нищо друго освен събиране на миналото с настоящето за да разберем за бъдещето.

Малко е странно как хората приемаме времето като една непрекъсната величина, но същевременно несъзнателно постоянно го разделяме на тези три фрагмента. Целите които изпълняваме в ежедневието си или в живота са плод на нашия опит съчетан с възможностите ни. Или иначе казано събирането на минало с настояще е катализатора на причината, която в бъдеще неизменно се допълва от следствието.

Всъщност, споменавайки трите основни времена, трябва да отбележим че на практика настояще време - няма. Или поне не би трябвало да съществува. Всяка изминала секунда или миг е минало, а дори и най-малкият недостигнат момент от времето е бъдеще. На пръв поглед единственият начин да се озовем в настоящето е времето да спре. Това поставя логичният въпрос – От къде тогава е дошоло това „настояще”. Отговорът е много прост. От самата структура на времето. Тя е фрактална. Именно това е причината структората на почти всичко което ни заобикаля малко или много да се подчинява на фракталноста. На практика хората, съзнателно или не, още в зората на цивилизацията са се приобщили към нея.

Това което липсва обаче в съзнанието на човек, е как фракталноста на четвъртото измерение – време, може да влияе на другите три - определящи пространството.

Ало...

Ало... МВР ли е?... Проба...проба...

Това е протест срещу нарушаването на правата МИ...

Системата Венера – далечната мечта

Колко време е необходимо на човек, за да се промени? - Няколко поколения. Тънка ирония.... Както често обичам, да се шегувам, използвайки култовата реч на Др. Хаус: „Пипъл донт чейндж”. Ако „пипъл” чейндж – „пипъл” болен :) .

Ето за какво става дума в този пост. В първата си тема „Банките и "Който нож вади..." „ накратко обясних, какво представлява монетарната система, която в момента се е наложила в почти целия свят. И тъй като нищо в тази Вселена не е вечно, логично е, че краят на тази система, рано или късно, ще настъпи. Въпросът е: кога? Именно на този въпрос, ще се опитам, да отговоря в този пост...колкото и да е наивно...

Ужас! Тази тема се очертава още по-дълга и от предишните, тъй че ако не сте достатъчно любопитни, по-добре не си губете времето с нея :).

МОНЕТАРНАТА СИСТЕМА

Същноста на монетарната система е, поставянето на човечеството в дълг, с цел то да работи повече. Това обаче, има един основен, изключително неприятен за хората страничен ефект – голяма част от населението обеднява, докато един малък брой хора трупат състояния. Причините за това, и защо ТРЯБВА да бъде така, ще обясня в друг пост. Важното в случая е, че по този начин монетарната система трупа негативи с течение на времето.

Именно заради това, вече се говори за нови системи. И по-специално за системата Венера.

СИСТЕМАТА ВЕНЕРА

Тъй като идеята за нея най-вероятно се е зародила в умовете на недоволните от монетарната система, съвсем логично е нейната същност да е напълно противоположна. А имено – човечеството да работи по-малко, като това се компенсира от технологиите. Звучи доста наивно, нали? Но като се замисля, братята Райд също са били смятани за наивници...

Понеже, предполагам, малко от вас са чували за системата Венера, ще се опитам да ви разкажа до колкото мога за нея.

Всичко в тази Вселена опира до енергията. За да живее, на всеки жив организъм му е необходима енергия. Енергията като цяло не се произвежда, както и не се губи. Единственото което се случва е да се преобразува от един вид в друг.

И точно в това преобразуване е разковничето на всичко.

Ако на един човек от каменната ера единствената енергия, която се е стремял да си набави е била от храната, то в днешно време нещата стоят доста по-различено. Дори за да четете това в момента, е необходима електрическа енергия за вашия компютър.

Всъщност, за да живеем в нашето съвремие ни е необходима енергия в стотици пъти повече от тази на праисторическия човек. А за да можем, да си осигурим тази енергия трябва да положим доста усилия. Това е причината цялото човечество, да полага огромни усилия, да я преобразува, а малък кръг личности да я управляват и разпределят, трупайки огромни дивиденти на гърба на останалите. Именно заради това монетарзмът предизвиква негативни емоции.

Идеята на системата Венера, е отговорността за преобразуването на енергията да се прехвърли от човека към новите технологии.

Съществуват вече достатъчно нови технологии и научни изследвния, които целят добиването на така наречената Free energy. Когато това стане факт, времето което сега отделяме за да осигурим насъщния си, в бъдеще може да се отделя за обучение и наука. Или накратко казано – бъдещият човек вместо цял живот, да се учи как да прави пари, може да се учи как да създава възможности. Ако технологиите и знанието които имаме към този момент, са плод на общите усилия на шепа гении, представете си, какво би било ако те са милиони, или дори милиарди. Звучи наивно, но....

Ще ви дам един пример:

За построяването на китайската стена са впрегнати усилията на стотици хиляди хора. Но ако тя трябваше да се строи сега?

В общи линии това е накратко същността на тази система.

Сега да преминем към същинските въпроси – дали, как и кога може ТЯ да замести монетарната.

Ако все още не съм ви отегчил достатъчно, спомнете си първите две изречения с който започнах поста „Колко време е необходимо на човек, за да се промени? - Няколко поколения.” . От този мой извод логично би последвал въпроса – Как тогава може да се очаква смяната на монетарната система с така наречената Венера (или която и да е друга)? Отговорът ми е – в рамките на едно поколение.

Да, едно утвърждаване на новия „строй”, може да отнеме и много повече време, но самата смяна ще стане бързо и ... болезнено. Ето защо:

Болшинството от хората по света не умее да взима радикални решения.Или най-малкото, не умее да го прави бързо. Именно заради това характера на социалното ни общуване, се доближава най-много до този на стадния принцип. Но съществуват определени ситуации, които принуждават човека да пристъпва към радикални мерки и решения. Тези ситуации почти винаги са свързани, с наличието на много и силни емоции. Съвсем естествено е след дълги години трупане на негативни емоции към монетаризма, в един даден момент той да бъде сменен.Мисля че това отговаря на въпроса дали монетарната система може да бъде сменена.

Начините това да стане не са много. Всъщност, аз лично предвиждам само един! БОЛЕЗНЕН! Все пак ,след като все повече хора, се настройват отрицателно в продължение на дълги години, надали ще има плавен, мирен и „културен” преход.

Кога ще стане това?

Според мен, в момента се развива четвъртата от 5 вълн.Те завършват възходящата първа фаза от един епохален цикъл(виж Elliot wave principle). След като кризата която протича сега приключи, предстои последната пета вълна. След това, за да бъде изпълнен цикъла, предстои движение в обратна посока, което ще коригира покачването започнало преди няколко века. Чак когато тази корекция завърши, разочарованието и отчаянието на хората ще бъде достатъчно голямо, за да предизвика мобилизация в населението, така че да може една система довела ни до безпрецедентни постижения, да бъде сменена с още по-добра.

По груби изчисления, това ще стане след повече от век, така че надали ще доживеем да не работим :) .

Що е долар

Откъс от книгата Победи финансовата криза на Робърт Пректър

Прървоначално доларът се е дефинирал като определено количество злато.
Доларовите разписки и банкноти са били обещания за разплащане със законните пари - злато.Всеки човек е можел да предостави долари в една банка и да получи злато, като от своя страна банките са можели да получат злато от Съкровищницата на САЩ срещу предоставени доларови банкноти.
През 1933 г. президентът Рузвелт и Конгресът обявиха за незаконно притежаването на злато в САЩ и анулираха и забраниха всички вътрешни договори, деноминирани в злато, като по този начин направиха банкнотите, издавани от Федералния резерв, законното платежно средство за страната. През 1971 г. президентът Никсън спря плащането на злато в замяна на долари и за чужденците.Днес Държавната съкровищница не дава на никого нищо веществено в замяна на един долар. Въпреки че по определение банкнотите на Федералния резерв са "задължение на Съединените щати", те не задължават никого с нищо.Названието "банкнота" означава дългов договор, но на практика това не е никакъв договор.
Според конгреса, по закон доларът е 1/42.22 от една унция злато. Можете ли да купите унция злато за 42.22 долара? Не! Тази дефиниция е измамна и всеки го знае. Ако занесете един долар в Съкровищницата, вие няма да получите нищо веществено, най-малко пак 1/42.22 от една унция злато. Ще ви изгонят обратно вкъщи.
Някои специалисти бяха изумени от факта, че въпреки постепеннот премахване на стоковото покритие от долара, той продължава да съществува като валута. На пазара доларите все още могат да копуват стоки, защото правителството е разпоредило (by fiat - чрез декрет), че те са пари и защото хората са се примирили с това. Обемът на стоки, които доларът може да купи, варира и зависи от обема на долари в наличност и като кредит, а също така и от степента на увереност на притежателите на долари, че стойностите им ще останат непроменени.
Какво точно е доларът и какво покритие има той са въпроси, на които трудно може да се намери задоволителен отговор. Той няма нито дефиниция, нито пък реално изражение. Може и да е дефиниран като 1/42.22 от една унция злато, но всъщност не е това. Каквото и да е той (ако въобще е нещо), той не подлежи на определяне. За неговото стоково покритие, ако въобще може да се направи такова, никой не говори.
Нека се опитаме да установим какво дава на долара обективна стойност. Както ще разберем по-нататък, основното "покритие" зад долара са правителствените облигации, които са обещание за плащане в долари. Така че днес доларът е обещание, чието покритие е обещание да се изплати някакво друго обещание. Какво означава всяко едно от тези обещания? Ако Съкровищницата не ви даде нещо материално за вашия долар, тогава доларът е обещание да не ви се плати нищо. Съкровищницата не би имала проблем да изпълни това обещание.
В глава 9 нарекох долара "пари", което съответства на определението дадено там. Това определение правеше общата картина по-разбираема. Но истината е, че, ако покритието зад долара е дълг, то той всъщност е кредит, а не пари. Той е кредит срещу това, което държавата дължи, изразено в долари, зад което не стои никакво покритие. Следователно, въпреки че използваме термина "пари" за долара, във финансовата система на САЩ не съществуват истински пари - всичко е кредит и дълг.
Както виждате, дефинирането на долара, а с това и термините "пари", "кредит", "инфлация" и "дефлация" днес е най-меко казано предизвикателство. Въпреки това, ние все още можем да използваме тези термини, защото в съзнанието си хората все още дават някакви стойности на тези безплътни понятия. С разбирането на тази истина, ние ще продължим дискусията за това как се увеличават парите и кредита в днешната финансова система.

Банките и "Който нож вади..."

Може би много от вас се чудят, каква ли е причината банките в България, да държат толкова високи лихви! Ако се замисля всъщност, като изключим "видните" български банкери, над този казус би се зачудил всеки един средно интелегентен човечец по света. Защото малко или много почти всеки един средно интелегентен човечец по света е чувал най-основния закон на Адам Смит. А именно - търсенето и предлагането определят цената. Естествено в държавата България на власт е не ГЕРБ или Бойко Борисов, а абсурда. Всъщност той винаги е бил. Просто прякорът му се сменяше. До скоро бе БСП, сега ГЕРБ, утре в други ден... Но да се върнем на въпроса.

Какво се случва в момента? Мисля че на всички е ясно - КРИЗА Е. Каква е тази криза? СВЕТОВНА. Нека сега оставим настрана държавата на абсурдите, и разгледаме как целият свят се бори с тази световна икономическа криза.

Живеем във времена, в които вече в цял свят е установена монетарната система. Като цяло идеята на монетарната система е да постави човека в дълг, с цел да го накара, да работи повече. Именно заради това не случайно най-големият лост за "управлението" на икономиката е контрола на кредитирането. Ща разясня с няколко изречения, как става това.

Всяка една държава в която е установена монетарната политика има централна банка. Основната роля на всяка централна банка е постигането и подържането на ценова стабилност. Прието е че тази стабилност е валидна когато инфлацията е около 2% . От какво се влияе тази ценова стабилност? Естествено от търсенето и предлагането. Когато търсенето е по-голямо от предлагането цените растат и инфлацията се увеличава. Падане на цените и дефлация имаме, когато предлагането на стоки и услуги надвиши търсенето им. Следователно по време на една икономическа експанзия, увеличаващите се приходи на потребителите, води до повишаване търсенето на стоки и услуги. Това само по себе си е фактор за нарастване на инфлацията. За да бъде задържано това нарастване в границите от 2%, централната банка се намесва като увеличава основният лихвен процент. Това означава, че краткосрочните заеми, които тя отпуска на банките в съответната държава са с по-висок процент лихва, което води, до увеличение на лихвите по кредитите и депозитите предлагани от тези банки. Съвсем естествено е когато кредитът поскъпне, страстите на инвеститорите и предприемачите, да се охладят и те да предпочетат, да не инвестират ползвайки кредит с висока лихва, което води до забавяне на откриването на нови работни места, от там и намаляването на общата покупателна способност на населението. Всичко това води до намаляване на търсенето, което от своя страна забавя ръста на цените и задържа инфлацията на здравословните нива от около 2%.

Точно обратно е в условията на икономическа криза. За да се спре ръста на безработицата, това което е необходимо да се случи, е да се усигури кредит с приемлива цена. Когато и депозитът е сниски лихвени нива, това предразполага хората, да инвестират парите си, вместо да ги държат в банки с нищожна лихва. Точно поради тази причина лихвите на банките в цял свят ПАДНАХА. И то драстично.

Но какво се случи в България? Тук не само не паднаха но напротив. Вдигнаха се до нива за които, дори и в най-добре развиваща се икономика, един банкер само може да си мечтае. На какво се дължи това? Всъщност може би трябва да се "напише" нова наука за да се отговори на този въпрос. Но поне хипотези има: Алексей Петров споменаваше за банков картел; Бойко Борисов и неговото "НИЩО ОБЩО" със Си Банк; а може би родните банкери в момента пишат нови насоки в икономиката? Каквото и да е, то няма да доведе до нищо добро. Питам се само, до кога банките ще продължават, да скубят и какво си мислят, че ще спечелят. Отговорът е един - бързо и качествено ХАРАКИРИ. Как ще се стигне до него ли? В момента родните банки събират последните останали пари в сивата икономика. Ще питате защо точно в сивата. Ами отговора е прост - защото светлата и без лихви не може да се оправи в тази криза. Тя си има достатъчно проблеми с малоумията на чудото Дянков, който от своя страна се опитва, да върже бюджета, като скубе от малкото останали на светло фирми. Последните оцелели (независимо дали са на светло или на тъмно) освобождават работници, в опит да се справят с пресата на гениалните банкери и икономисти. Въпросът е какво ще стане, когато парите свършат. Тези които трябва да ги "произведат" вече са затворили фирмите си освобождавайки хиляди работници, които висват на гърба на държавата, която до скоро се е опитвала да закърпи бюджета на техен гръб. Кой какво от кого ще вземе тогава? Банките ще приберат апартаментите, които вече просто няма да има кой да ги купи, а Бойко Борисов ще гушне изборите, с които се опитва да ни плаши.

И когато в един светъл ден някой отиде да си изтегли последния депозит в опит да оцелее, банката ще му предложи апартамент... или магазин...или склад... Това се нарича фалит.

Струва ви се малко вероятно да се случи? Кажете ми предпоставките да не се...

Следва продължение...