Откъс от книгата Победи финансовата криза на Робърт Пректър
Прървоначално доларът се е дефинирал като определено количество злато.
Доларовите разписки и банкноти са били обещания за разплащане със законните пари - злато.Всеки човек е можел да предостави долари в една банка и да получи злато, като от своя страна банките са можели да получат злато от Съкровищницата на САЩ срещу предоставени доларови банкноти.
През 1933 г. президентът Рузвелт и Конгресът обявиха за незаконно притежаването на злато в САЩ и анулираха и забраниха всички вътрешни договори, деноминирани в злато, като по този начин направиха банкнотите, издавани от Федералния резерв, законното платежно средство за страната. През 1971 г. президентът Никсън спря плащането на злато в замяна на долари и за чужденците.Днес Държавната съкровищница не дава на никого нищо веществено в замяна на един долар. Въпреки че по определение банкнотите на Федералния резерв са "задължение на Съединените щати", те не задължават никого с нищо.Названието "банкнота" означава дългов договор, но на практика това не е никакъв договор.
Според конгреса, по закон доларът е 1/42.22 от една унция злато. Можете ли да купите унция злато за 42.22 долара? Не! Тази дефиниция е измамна и всеки го знае. Ако занесете един долар в Съкровищницата, вие няма да получите нищо веществено, най-малко пак 1/42.22 от една унция злато. Ще ви изгонят обратно вкъщи.
Някои специалисти бяха изумени от факта, че въпреки постепеннот премахване на стоковото покритие от долара, той продължава да съществува като валута. На пазара доларите все още могат да копуват стоки, защото правителството е разпоредило (by fiat - чрез декрет), че те са пари и защото хората са се примирили с това. Обемът на стоки, които доларът може да купи, варира и зависи от обема на долари в наличност и като кредит, а също така и от степента на увереност на притежателите на долари, че стойностите им ще останат непроменени.
Какво точно е доларът и какво покритие има той са въпроси, на които трудно може да се намери задоволителен отговор. Той няма нито дефиниция, нито пък реално изражение. Може и да е дефиниран като 1/42.22 от една унция злато, но всъщност не е това. Каквото и да е той (ако въобще е нещо), той не подлежи на определяне. За неговото стоково покритие, ако въобще може да се направи такова, никой не говори.
Нека се опитаме да установим какво дава на долара обективна стойност. Както ще разберем по-нататък, основното "покритие" зад долара са правителствените облигации, които са обещание за плащане в долари. Така че днес доларът е обещание, чието покритие е обещание да се изплати някакво друго обещание. Какво означава всяко едно от тези обещания? Ако Съкровищницата не ви даде нещо материално за вашия долар, тогава доларът е обещание да не ви се плати нищо. Съкровищницата не би имала проблем да изпълни това обещание.
В глава 9 нарекох долара "пари", което съответства на определението дадено там. Това определение правеше общата картина по-разбираема. Но истината е, че, ако покритието зад долара е дълг, то той всъщност е кредит, а не пари. Той е кредит срещу това, което държавата дължи, изразено в долари, зад което не стои никакво покритие. Следователно, въпреки че използваме термина "пари" за долара, във финансовата система на САЩ не съществуват истински пари - всичко е кредит и дълг.
Както виждате, дефинирането на долара, а с това и термините "пари", "кредит", "инфлация" и "дефлация" днес е най-меко казано предизвикателство. Въпреки това, ние все още можем да използваме тези термини, защото в съзнанието си хората все още дават някакви стойности на тези безплътни понятия. С разбирането на тази истина, ние ще продължим дискусията за това как се увеличават парите и кредита в днешната финансова система.
Прървоначално доларът се е дефинирал като определено количество злато.
Доларовите разписки и банкноти са били обещания за разплащане със законните пари - злато.Всеки човек е можел да предостави долари в една банка и да получи злато, като от своя страна банките са можели да получат злато от Съкровищницата на САЩ срещу предоставени доларови банкноти.
През 1933 г. президентът Рузвелт и Конгресът обявиха за незаконно притежаването на злато в САЩ и анулираха и забраниха всички вътрешни договори, деноминирани в злато, като по този начин направиха банкнотите, издавани от Федералния резерв, законното платежно средство за страната. През 1971 г. президентът Никсън спря плащането на злато в замяна на долари и за чужденците.Днес Държавната съкровищница не дава на никого нищо веществено в замяна на един долар. Въпреки че по определение банкнотите на Федералния резерв са "задължение на Съединените щати", те не задължават никого с нищо.Названието "банкнота" означава дългов договор, но на практика това не е никакъв договор.
Според конгреса, по закон доларът е 1/42.22 от една унция злато. Можете ли да купите унция злато за 42.22 долара? Не! Тази дефиниция е измамна и всеки го знае. Ако занесете един долар в Съкровищницата, вие няма да получите нищо веществено, най-малко пак 1/42.22 от една унция злато. Ще ви изгонят обратно вкъщи.
Някои специалисти бяха изумени от факта, че въпреки постепеннот премахване на стоковото покритие от долара, той продължава да съществува като валута. На пазара доларите все още могат да копуват стоки, защото правителството е разпоредило (by fiat - чрез декрет), че те са пари и защото хората са се примирили с това. Обемът на стоки, които доларът може да купи, варира и зависи от обема на долари в наличност и като кредит, а също така и от степента на увереност на притежателите на долари, че стойностите им ще останат непроменени.
Какво точно е доларът и какво покритие има той са въпроси, на които трудно може да се намери задоволителен отговор. Той няма нито дефиниция, нито пък реално изражение. Може и да е дефиниран като 1/42.22 от една унция злато, но всъщност не е това. Каквото и да е той (ако въобще е нещо), той не подлежи на определяне. За неговото стоково покритие, ако въобще може да се направи такова, никой не говори.
Нека се опитаме да установим какво дава на долара обективна стойност. Както ще разберем по-нататък, основното "покритие" зад долара са правителствените облигации, които са обещание за плащане в долари. Така че днес доларът е обещание, чието покритие е обещание да се изплати някакво друго обещание. Какво означава всяко едно от тези обещания? Ако Съкровищницата не ви даде нещо материално за вашия долар, тогава доларът е обещание да не ви се плати нищо. Съкровищницата не би имала проблем да изпълни това обещание.
В глава 9 нарекох долара "пари", което съответства на определението дадено там. Това определение правеше общата картина по-разбираема. Но истината е, че, ако покритието зад долара е дълг, то той всъщност е кредит, а не пари. Той е кредит срещу това, което държавата дължи, изразено в долари, зад което не стои никакво покритие. Следователно, въпреки че използваме термина "пари" за долара, във финансовата система на САЩ не съществуват истински пари - всичко е кредит и дълг.
Както виждате, дефинирането на долара, а с това и термините "пари", "кредит", "инфлация" и "дефлация" днес е най-меко казано предизвикателство. Въпреки това, ние все още можем да използваме тези термини, защото в съзнанието си хората все още дават някакви стойности на тези безплътни понятия. С разбирането на тази истина, ние ще продължим дискусията за това как се увеличават парите и кредита в днешната финансова система.
Няма коментари:
Публикуване на коментар