Що е долар

Откъс от книгата Победи финансовата криза на Робърт Пректър

Прървоначално доларът се е дефинирал като определено количество злато.
Доларовите разписки и банкноти са били обещания за разплащане със законните пари - злато.Всеки човек е можел да предостави долари в една банка и да получи злато, като от своя страна банките са можели да получат злато от Съкровищницата на САЩ срещу предоставени доларови банкноти.
През 1933 г. президентът Рузвелт и Конгресът обявиха за незаконно притежаването на злато в САЩ и анулираха и забраниха всички вътрешни договори, деноминирани в злато, като по този начин направиха банкнотите, издавани от Федералния резерв, законното платежно средство за страната. През 1971 г. президентът Никсън спря плащането на злато в замяна на долари и за чужденците.Днес Държавната съкровищница не дава на никого нищо веществено в замяна на един долар. Въпреки че по определение банкнотите на Федералния резерв са "задължение на Съединените щати", те не задължават никого с нищо.Названието "банкнота" означава дългов договор, но на практика това не е никакъв договор.
Според конгреса, по закон доларът е 1/42.22 от една унция злато. Можете ли да купите унция злато за 42.22 долара? Не! Тази дефиниция е измамна и всеки го знае. Ако занесете един долар в Съкровищницата, вие няма да получите нищо веществено, най-малко пак 1/42.22 от една унция злато. Ще ви изгонят обратно вкъщи.
Някои специалисти бяха изумени от факта, че въпреки постепеннот премахване на стоковото покритие от долара, той продължава да съществува като валута. На пазара доларите все още могат да копуват стоки, защото правителството е разпоредило (by fiat - чрез декрет), че те са пари и защото хората са се примирили с това. Обемът на стоки, които доларът може да купи, варира и зависи от обема на долари в наличност и като кредит, а също така и от степента на увереност на притежателите на долари, че стойностите им ще останат непроменени.
Какво точно е доларът и какво покритие има той са въпроси, на които трудно може да се намери задоволителен отговор. Той няма нито дефиниция, нито пък реално изражение. Може и да е дефиниран като 1/42.22 от една унция злато, но всъщност не е това. Каквото и да е той (ако въобще е нещо), той не подлежи на определяне. За неговото стоково покритие, ако въобще може да се направи такова, никой не говори.
Нека се опитаме да установим какво дава на долара обективна стойност. Както ще разберем по-нататък, основното "покритие" зад долара са правителствените облигации, които са обещание за плащане в долари. Така че днес доларът е обещание, чието покритие е обещание да се изплати някакво друго обещание. Какво означава всяко едно от тези обещания? Ако Съкровищницата не ви даде нещо материално за вашия долар, тогава доларът е обещание да не ви се плати нищо. Съкровищницата не би имала проблем да изпълни това обещание.
В глава 9 нарекох долара "пари", което съответства на определението дадено там. Това определение правеше общата картина по-разбираема. Но истината е, че, ако покритието зад долара е дълг, то той всъщност е кредит, а не пари. Той е кредит срещу това, което държавата дължи, изразено в долари, зад което не стои никакво покритие. Следователно, въпреки че използваме термина "пари" за долара, във финансовата система на САЩ не съществуват истински пари - всичко е кредит и дълг.
Както виждате, дефинирането на долара, а с това и термините "пари", "кредит", "инфлация" и "дефлация" днес е най-меко казано предизвикателство. Въпреки това, ние все още можем да използваме тези термини, защото в съзнанието си хората все още дават някакви стойности на тези безплътни понятия. С разбирането на тази истина, ние ще продължим дискусията за това как се увеличават парите и кредита в днешната финансова система.

Банките и "Който нож вади..."

Може би много от вас се чудят, каква ли е причината банките в България, да държат толкова високи лихви! Ако се замисля всъщност, като изключим "видните" български банкери, над този казус би се зачудил всеки един средно интелегентен човечец по света. Защото малко или много почти всеки един средно интелегентен човечец по света е чувал най-основния закон на Адам Смит. А именно - търсенето и предлагането определят цената. Естествено в държавата България на власт е не ГЕРБ или Бойко Борисов, а абсурда. Всъщност той винаги е бил. Просто прякорът му се сменяше. До скоро бе БСП, сега ГЕРБ, утре в други ден... Но да се върнем на въпроса.

Какво се случва в момента? Мисля че на всички е ясно - КРИЗА Е. Каква е тази криза? СВЕТОВНА. Нека сега оставим настрана държавата на абсурдите, и разгледаме как целият свят се бори с тази световна икономическа криза.

Живеем във времена, в които вече в цял свят е установена монетарната система. Като цяло идеята на монетарната система е да постави човека в дълг, с цел да го накара, да работи повече. Именно заради това не случайно най-големият лост за "управлението" на икономиката е контрола на кредитирането. Ща разясня с няколко изречения, как става това.

Всяка една държава в която е установена монетарната политика има централна банка. Основната роля на всяка централна банка е постигането и подържането на ценова стабилност. Прието е че тази стабилност е валидна когато инфлацията е около 2% . От какво се влияе тази ценова стабилност? Естествено от търсенето и предлагането. Когато търсенето е по-голямо от предлагането цените растат и инфлацията се увеличава. Падане на цените и дефлация имаме, когато предлагането на стоки и услуги надвиши търсенето им. Следователно по време на една икономическа експанзия, увеличаващите се приходи на потребителите, води до повишаване търсенето на стоки и услуги. Това само по себе си е фактор за нарастване на инфлацията. За да бъде задържано това нарастване в границите от 2%, централната банка се намесва като увеличава основният лихвен процент. Това означава, че краткосрочните заеми, които тя отпуска на банките в съответната държава са с по-висок процент лихва, което води, до увеличение на лихвите по кредитите и депозитите предлагани от тези банки. Съвсем естествено е когато кредитът поскъпне, страстите на инвеститорите и предприемачите, да се охладят и те да предпочетат, да не инвестират ползвайки кредит с висока лихва, което води до забавяне на откриването на нови работни места, от там и намаляването на общата покупателна способност на населението. Всичко това води до намаляване на търсенето, което от своя страна забавя ръста на цените и задържа инфлацията на здравословните нива от около 2%.

Точно обратно е в условията на икономическа криза. За да се спре ръста на безработицата, това което е необходимо да се случи, е да се усигури кредит с приемлива цена. Когато и депозитът е сниски лихвени нива, това предразполага хората, да инвестират парите си, вместо да ги държат в банки с нищожна лихва. Точно поради тази причина лихвите на банките в цял свят ПАДНАХА. И то драстично.

Но какво се случи в България? Тук не само не паднаха но напротив. Вдигнаха се до нива за които, дори и в най-добре развиваща се икономика, един банкер само може да си мечтае. На какво се дължи това? Всъщност може би трябва да се "напише" нова наука за да се отговори на този въпрос. Но поне хипотези има: Алексей Петров споменаваше за банков картел; Бойко Борисов и неговото "НИЩО ОБЩО" със Си Банк; а може би родните банкери в момента пишат нови насоки в икономиката? Каквото и да е, то няма да доведе до нищо добро. Питам се само, до кога банките ще продължават, да скубят и какво си мислят, че ще спечелят. Отговорът е един - бързо и качествено ХАРАКИРИ. Как ще се стигне до него ли? В момента родните банки събират последните останали пари в сивата икономика. Ще питате защо точно в сивата. Ами отговора е прост - защото светлата и без лихви не може да се оправи в тази криза. Тя си има достатъчно проблеми с малоумията на чудото Дянков, който от своя страна се опитва, да върже бюджета, като скубе от малкото останали на светло фирми. Последните оцелели (независимо дали са на светло или на тъмно) освобождават работници, в опит да се справят с пресата на гениалните банкери и икономисти. Въпросът е какво ще стане, когато парите свършат. Тези които трябва да ги "произведат" вече са затворили фирмите си освобождавайки хиляди работници, които висват на гърба на държавата, която до скоро се е опитвала да закърпи бюджета на техен гръб. Кой какво от кого ще вземе тогава? Банките ще приберат апартаментите, които вече просто няма да има кой да ги купи, а Бойко Борисов ще гушне изборите, с които се опитва да ни плаши.

И когато в един светъл ден някой отиде да си изтегли последния депозит в опит да оцелее, банката ще му предложи апартамент... или магазин...или склад... Това се нарича фалит.

Струва ви се малко вероятно да се случи? Кажете ми предпоставките да не се...

Следва продължение...